Данъчно третиране на възнагражденията за положен личен труд, получени от съдружник в търговско дружество

 

          Съгласно § 1, т. 26, буква „и” от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се считат на „трудови правоотношения”. Това означава, че доходите, придобити от физически лица за положен личен труд, по правоотношения попадащи в обхвата на § 1, т. 26, б. „и” от ДР на ЗДДФЛ, се облагат авансово и годишно по правилата, предвидени за доходите от трудови правоотношения. Макар, че цитираната разпоредба е в сила от 01.01.2010 г., т.е. вече повече от две данъчни години, все още се допускат грешки и възникват въпроси свързани с прилагането й. Ето защо, предвид предстоящото годишно облагане и деклариране на доходите, темата отново е актуална. Цел на настоящия коментар е да представи основните правила при облагането на този вид доходи, за да се избегнат грешките които обичайно се допускат от данъчно задължените лица.  

 

          1. Авансово облагане. Според разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква «и» от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Обръщаме внимание, че ако съответните вноски не са внесени чрез конкретното дружество те могат да бъдат приспаднати при годишното облагане на доходите. Размерът на авансовия данък се определя като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка от 10 на сто. Срокът за внасянето му е регламентиран в чл. 65, ал. 11 на ЗДДФЛ, а именно до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Задължението за удържане и внасяне на данъка е на платеца на дохода – съответното търговско дружество.

          Следва да  се има предвид, че дружеството в тези случаи се счита за работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ и на основание чл. 73, ал. 6 от закона е задължено да предостави информация в Националната агенция за приходите за изплатените доходи и за данъка, удържан върху тези доходи. В тази връзка и на основание чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-8 на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за начисления месечен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ и начисления месечен данък дружеството следва да подава декларация образец № 1 като попълва съответно т. 31 – Начислен месечен облагаем доход и т. 31А – начислен месечен данък. Декларация обр. 1 се подава за месеците в които лицето има начислено възнаграждение за положен от него личен труд в дружеството, независимо дали въпросното възнаграждение е изплатено или не.

          От друга страна, в чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ изрично е предвидено, че данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Ето защо, информацията за удържания данък в декларация обр. № 6 се подава от работодателя (търговското дружество) едва след изплащането на дохода и съответно удържането на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.

 

          2. Годишно облагане. Годишната данъчна основа на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква «и» от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО (чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ). Предвид разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и 8 от ЗДДФЛ при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък, работодателят по основното трудово правоотношение на физическото лице не следва да облага годишно доходите от този вид трудови правоотношения. Това е така, защото на основание чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ лицата, придобили доходи от трудови  правоотношения по §1, т. 26, буква „и” от допълнителните разпоредби на закона, са задължени да подават годишна данъчна декларация за  тези  доходи. Необходимо е да се отбележи, че при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения е възприет принципа за облагане на придобития доход. В тази връзка, при определяне датата на придобиване на дохода следва да се прилагат правилата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото за доходите от трудови правоотношения не са предвидени специални правила. На основание чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, този вид доход се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода – при безкасови плащания, ако не е предвидено друго в този закон. Следователно, в годишната данъчна декларация се посочва действително платения доход и съответно удържаният данък от дружеството.

          Дружеството, в качеството си на работодател е задължено да удостовери изплатения обагаем доход и удържания през годината авансово данък като издаде и предостави на физическото лице служебна бележка. Предвид последните изменения и допълнения на ЗДДФЛ (Обн., ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.), на основание чл. 45, ал. 2 и 6 служебната бележка се издава и предоставя на физическото лице в срок до 10 януари на следващата година.

 

          Лорета Цветкова, главен експерт по приходите по Закона за данъците върху доходите на физическите лица в Националната агенция по приходите (НАП)

 

Научете повече на предстоящия семинар по счетоводство и данъци 2012 г.:

Семинар 1 и 2 февруари 2012 г.: “Изменения и допълнения в данъчното законодателство в сила от 1 януари 2012 г. Годишно счетоводно и данъчно приключване на 2011 г.”